„Огледалото на красотата е емоцията на душата“

Роси Георгиева е фейсбук маркетинг специалист, консултант и обучител с много опит в менажирането на рекламни кампании за България, Кипър, Гърция, Англия и САЩ. Тя води много корпоративни и индивидуални обучения, където се засягат дълбоко теми като онлайн брандинг, изграждане на доверие с клиентите, съдържанието, което докосва и продава в социалните мрежи, създаване и управление на рекламни кампании във Фейсбук и Инстаграм. Освен това е ослепително красива и вдъхновяваща 😉

Има жени, които будят завист. Иска ти се да си като тях. Гледаш ги и си представяш, че на тяхно място всичко би било различно. 

Сега се сещам за онези Жени, които винаги имат хубава и приятна компания. Те са заобиколени от прекрасни хора, винаги са усмихнати, винаги се забавляват. И въпреки трудностите, ангажиментите и задълженията, те бързо се изправят на крака и след много кратко време отново се намират в приятна среда. Онази среда, която върви с думичките „наслада на живота“. 

Започнах да си мисля, че при тях се получава така, защото са много красиви на външен вид. Около красивите жени винаги ще има мъже и жени, които ще искат да са в тяхна близост. Първите, защото ще искат да ги обгрижват, вторите, защото ще искат да приличат на тях. 

Но после, когато започнах да се вглеждам детайлно в тази „женска порода“, установих, че въобще не става дума за външна красота. Никак даже. 

Имаше нещо друго, притегателно, различно, опияняващо, пристрастяващо. 

Това беше вътрешната им красота. Която, всъщност, се проявяваше навън. 

И започнах да се замислям, как това може да се приложи от всяка една жена. Как можем да бъдем натурално красиви, истински привлекателни и дълбоко щастливи? Да, вътрешното щастие създава физическа красота. 

Осъзнах че вътрешното щастие и хармония със себе си, водят именно до това – външна красота, неподправена, без нужда от хирургична намеса. Просто “ТЯ“ в пълния й блясък. 

Ето моите 3 съвета, които помагат на мен да се чувствам натурално красива и вътрешно щастлива:

Признавам си, този израз страшно много ме дразнеше някога. Навсякъде пише как трябва да се грижим за себе си, обаче, сякаш никой не обяснява как точно да се случи това. Първоначално си мислех, че означава да се храниш, когати си гладна. 

После си казах, че съм абсолютно невежа и едва ли такова силно послание би било свързано с толкова базисна нужда като храненето. После разбрах, че всъщност, съм права. Фактът, че можеш да седнеш и да се насладиш на вкусен обяд, на любимото си ястие, на красиво поднесената порция – ето това е грижа за себе си. 

Даваш си възможност да се порадваш на малките неща, на изобилието, на вкусовете, на ароматите. 

Ще се опитам да обясня моята гледна точка, която силно се надявам да ви помогне. Да се грижиш за себе си, означава да си даваш това, от което имаш нужда: 

– достатъчно време на морето през лятото

– достатъчно време за сладки приказки с приятелки

– моменти на уединение, когато просто ни идва да „убиваме с поглед“ (добре познато качество на всички дами 😀 )

– възможност да казваш „не“, когато не искаш нещо

– възможност да казваш „да“, когато го усещаш със сърцето си

– правото да бъдеш тъжна, когато просто си тъжна и не можеш да бъдеш друга 

Този списък може да продължи без край. Но мисля, че ми разбрахте идеята.☺ 

Ей, това ви казвам, че много съм се опитвала да го съботирам. Забелязвала съм, че всеки път, когато съм себе си, нещата просто се случват с лекота и аз самата се харесвам много повече. Уверени движения, изразяване на емоции по естествен начин, лесна комуникация с хората. 

Но моментите, в които се опитвам – да си сложа маска и да играя роля – да прикрия истинските си нужди – да не задовлявам потребностите си, за да не си помисли някой нещо… Ето тогава нещо в мен се пречупва и ставам като кълбо от негативизъм. Това понякога мога да го видя в огледалото. Когато не съм себе си, сякаш в очите ми е изписано „нещастие“. 

Но когато избера това, което съм аз…Тогава просто грея, за мен няма ограничения, вървя и пръскам светлина навсякъде. Тогава всички искат да общуват с мен, тогава всичко се случва с лекота, ентусиазъм и позитивизъм. 

Признавам си, да бъдеш себе си не е лесно. Това е много трудна задача, която ни принуждава да се борим с обществото, налагащо правила. И ако ние не пасваме на тези правила, се превръщаме в „различни“. Но пък не са ли различните тези, които променят света? 

Може би, си дошла тук с Мисия? ☺ За да си себе си е нужен кураж. А наградата от това е безценна. 

и ето, че след като сме се погрижили за вътрешния свят, стигаме до обвивката. 

Когато ти е приятно на теб самата от теб самата, имаш желание да се погрижиш и за външния си вид. 

Ще бъда откровена. Много хора ми казват, че ме намират за красива. Аз пък, не на всеки вярвам, че в действителност мисли това. Смятам, че няма как да се харесаме на всеки. Но пък какво значение има, след като винаги ще има по-хубави, по-красиви, по-успешни и т.н.? 

Въпросът е ти какво мислиш за себе си и как можеш да се приведеш във вид, който те кара да се харесваш още повече. Да ти е едно такова хубаво в собствената ти кожа. 

За външния вид моят съвет е да не спираш да се грижиш за тялото и лицето, въпреки всички обстоятелства. 

– Тяло –дори да нямаме добър метаболизъм и да сме с тяло на 50-колограмови момичета, полезно е да се грижим за тялото си. Ежедневни движения, вървене вместо ползване на 

транспорт, упржанения вкъщи за 5-10 минути сутрин и вечер. Всичко това повдига тонуса и задвижва кръвта в тялото. От там се задвижват и процесите в него. Което ни прави по-здрави и енергични. 

-Лице – задължително почивстваме грима преди лягане. И когато слагаме грим в ежедневието, не прекаляваме с количеството. Многото грим запушва порите, прави ни да изглеждаме неестествени и разрушава кожата ни с нарастването на възрастта. 

Изводът е ясен: Изпитвай любов към себе си (грижи се за себе си), прилагай любов в ежедневието си към себе си и към околните, и всичко в твоя свят ще бъде Красота! 

Повече за Роси вижте тук.